...когато песента утихна и гарваните замлъкнаха...

Гост

в живота на всеки идва момента, в който се изправя пред загубата на някой близък

момента в който времето спира за секунда и тътена в главата ти утихва
слизаш на земята и осъзнаваш,че някой не е там
че няма да бъде

това е човекът бил винаги до теб
винаги те е подкрепял
винаги ти е помагал
той те е научил
той ти е показал
той те познава
той те обича

сълзата която проливаш
най - чистата и искрена
оставяща белег от спомена
сякаш част от душата ти е изстискана

и с последни думи
хвърляш първата пръст

всички преживени моменти заедно
всички непреживени мечти
минават пред теб
през теб
и продължаваш да обичаш
това което вече го няма

тежко е...едва поносимо...
а когато времето ти отнеме още един?
и още един?
а когато знеш,че и друг си отива, и не можеш да направиш нищо да го спреш
освен да споделиш последните му дни...мигове...
и с един трепет на окото, вече да го няма

надигаш бутилката и си мислиш
дали всичко за което се бориш
и живееш
придобива някакъв смисъл
след като няма с кой да го споделиш
и изживееш

защото тя не пита
просто идва и те взема с нея

дали живеем живота си правилно?

лека ви пръст,обичам ви

..когато песента утихна и гарваните замлъкнаха... Истината започна да крещи

BTW Т`ва написаното по горе е мн добро!..Трогна ме!..И аз скоро загубих близък човек и е мн тежко! nugget

..аз за малко да не изгубя моята най-добра приятелка..блъсна я кола и за мое огромно щастие ..не и се случи нищо сериозно..но все пак си остана някаква травма в нея ... тогава осъзнах кака се чувства човек когато си накрачка да изгубиш приятел или близък... mrun